„Вълшебните пръчки“ – най-популярните магически аксесоари в легендите
Вълшебната пръчка е един от най-популярните магически аксесоари в легендите, приказките и митовете на доста нации по света – само че най-много европейските. Магически пръчки имали най-силните феи, магьосници, чародеи и вещици. А легендите настояват, че от време на време и елементарни смъртни хора успявали да се докопат до този вълшебен артефакт.
Магическите пръчки (тояги, клони, доста постоянно жезли) служели на притежателите си за дейности по разнородни магьоснически процедури – от най-простите и непретенциозни магии (например, по какъв начин да създадем небесна дъга или купчинка вкусни торти) до страховити и ужасни действия (причиняване на трусове, чума, урагани или пък преобразяване на хора в най-различни животни, даже от време на време в предмети).
Според митовете и приказките, с цел да може пръчката да разгърне своите сили, било належащо да се каже на глас предпочитание и да се махне с нея, от време на време във форма на избран знак или антична писмен знак – руна, сочейки към мястото, където трябвало да се появи някакво създание или предмет. Но било нужно магията да бъде тъкмо и ясно дефинирана, другояче магическата пръчка просто нямало да работи. Освен това, в някои случаи имало условие притежателят й да мисли за своето предпочитание непрекъснато, другояче тя нямало да го „ чуе “.
Най-голямата загадка за вълшебните пръчки било кой ги е основал изначално? Но на този въпрос легендите не дават отговор. Никой в никакъв случай не е съумял да разкрие оня популярен вълшебник или вълшебник, който направил за пръв път този вълшебен артефакт. Маговете на древността приемали вълшебните пръчки и жезли просто като даденост и велика загадка.
По принцип, магическите пръчки се наследявали или просто били намирани в скривалища – само че и в двата случая притежателят било по-добре да пази в загадка този факт. Иначе го заплашвала заплаха, защото имало доста хора и врагове-магьосници, които желали да завладеят този магически предмет.
Но имало и такива вълшебен пръчки, които можели да бъдат направени от по-обикновени магове. Най-простите били създавани за по-обикновени ритуали като, да вземем за пример, приканване на духове и предотвратяване от нечисти сили.
По-мощните пръчки се изработвали при изгряваща луна, в среднощ, от избрани сортове дървесина като офика, леска и бъз (свирчовина). Но преди този момент било належащо дървото да се обиколи три пъти по посока на часовниковата стрелка, като в същото време му се благодари и възхвалява неговата мощ.
Трябвало то да бъде живо, да пораства. С вълшебен нож се отрязвал най-здравият клон. Било нужно той да бъде прав, с малко количество филизи и листа, които се чистят – а в същото време магът благодарял и възхвалявал дървото, след това го дарявал с алена лента, която увивал към стъблото му. След това, върху земята до дървото се поливала вода или алено вино, а в нея се заравял драгоценен камък или самун.
След като магьосникът се завърнел след полунощ в дома си, трябвало да обели кората от клона и да го натрие с някакво ароматно масло, с цел да му придаде още по-голяма мощ. Бъдещата магическа пръчка се скривала в продължение на седем денонощия на мрачно и насаме място. На осмата нощ се изваждала, отивало се на закътано място, поставяла се върху гола земя (без трева и камъни), докосвала се с вълшебен нож и се казвало вълшебно проклинание:
– Моля те, о, клон от (например, бъз), в името на силите на Земята, Въздуха, Водата и Огъня! Стани същинска магическа пръчка, поеми в себе си мощ и мощност. Бъди мой асистент!
За да се усили силата на пръчката, трябвало да бъде стисната в дясната ръка и магът да се моли на бога и други могъщи сили, в които вярвал, като се обръщал към четирите направления на света в следната поредност – юг, запад, изток и север.
Вещиците, магьосниците и чародеите употребявали подобни магически пръчки в ритуали и вълшебства за осъществяване на желанията, като си помагали с мощни заклинания. И колкото по-стара била магическата пръчка, толкоз по-силна ставала, защото поемала енергията на Вселената и изпълвала със смисъл и мощ всяка дума на своя стопанин. Затова трябвало непрекъснато да се практикува магия с нейна помощ. Главното било да се има вяра в силата и могъществото й. Тогава тя щяла да помогне във всяка обстановка.
Такава пръчка ще служи дълги години и, може би, след епохи ще се трансформира в артефакт от предишното. Главното е начинаещият вълшебник да повярва в това, че силите му са безгранични. Нали неслучайно споделят, че вярата е мощ!
